самоограничели

Речник на българския език

1. самоограничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоограничели е производна форма на самоогранича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоограничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоограничели е производна форма на самоогранича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).