самоограбвах

Речник на българския език

1. самоограбвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоограбвах е производна форма на самоограбвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоограбвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоограбвах е производна форма на самоограбвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).