самоограбвало съм

Речник на българския език

1. самоограбвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограбвало съм е производна форма на самоограбвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоограбвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограбвало съм е производна форма на самоограбвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоограбвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоограбвало съм е производна форма на самоограбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).