самоограбвала

Речник на българския език

1. самоограбвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоограбвала е производна форма на самоограбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоограбвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоограбвала е производна форма на самоограбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоограбвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоограбвала е производна форма на самоограбвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоограбвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоограбвала е производна форма на самоограбвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).