самоограбва

Речник на българския език

1. самоограбва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоограбва е производна форма на самоограбвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоограбва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоограбва е производна форма на самоограбвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоограбва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоограбва е производна форма на самоограбвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).