самообявявах

Речник на българския език

1. самообявявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самообявявах е производна форма на самообявявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самообявявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самообявявах е производна форма на самообявявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).