самообявявало съм

Речник на българския език

1. самообявявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало съм е производна форма на самообявявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало съм е производна форма на самообявявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообявявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало съм е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).