самообявявало си

Речник на българския език

1. самообявявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало си е производна форма на самообявявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало си е производна форма на самообявявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообявявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало си е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).