самообявявало

Речник на българския език

1. самообявявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало е производна форма на самообявявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообявявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообявявало е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообявявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самообявявало е производна форма на самообявявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самообявявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самообявявало е производна форма на самообявявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).