самообявява

Речник на българския език

1. самообявява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообявява е производна форма на самообявявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообявява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообявява е производна форма на самообявявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообявява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообявява е производна форма на самообявявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).