самообучавах

Речник на българския език

1. самообучавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самообучавах е производна форма на самообучавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самообучавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самообучавах е производна форма на самообучавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).