самообучавало е

Речник на българския език

1. самообучавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообучавало е е производна форма на самообучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообучавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообучавало е е производна форма на самообучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообучавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообучавало е е производна форма на самообучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).