самообучавала

Речник на българския език

1. самообучавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообучавала е производна форма на самообучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообучавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообучавала е производна форма на самообучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообучавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самообучавала е производна форма на самообучавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самообучавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самообучавала е производна форма на самообучавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).