самообслужило е

Речник на българския език

1. самообслужило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообслужило е е производна форма на самообслужа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообслужило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообслужило е е производна форма на самообслужа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).