самообразовал

Речник на българския език

1. самообразовал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообразовал е производна форма на самообразовам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообразовал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообразовал е производна форма на самообразовам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообразовал — мин. деят. св. прич. м. р.

самообразовал е производна форма на самообразовам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самообразовал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самообразовал е производна форма на самообразовам (мин. деят. несв. прич. м. р.).