самообладала съм

Речник на българския език

1. самообладала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообладала съм е производна форма на самообладая (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообладала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самообладала съм е производна форма на самообладая (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).