самооблагаше

Речник на българския език

1. самооблагаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самооблагаше е производна форма на самооблагам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самооблагаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самооблагаше е производна форма на самооблагам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).