самооблагах

Речник на българския език

1. самооблагах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самооблагах е производна форма на самооблагам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самооблагах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самооблагах е производна форма на самооблагам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).