самооблагал съм

Речник на българския език

1. самооблагал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооблагал съм е производна форма на самооблагам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самооблагал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооблагал съм е производна форма на самооблагам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самооблагал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самооблагал съм е производна форма на самооблагам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).