самообезличаваше

Речник на българския език

1. самообезличаваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самообезличаваше е производна форма на самообезличавам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самообезличаваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самообезличаваше е производна форма на самообезличавам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).