самообезличаваха

Речник на българския език

1. самообезличаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличаваха е производна форма на самообезличавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообезличаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличаваха е производна форма на самообезличавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).