самообезличавах

Речник на българския език

1. самообезличавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самообезличавах е производна форма на самообезличавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самообезличавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самообезличавах е производна форма на самообезличавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).