самообезличавал съм

Речник на българския език

1. самообезличавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал съм е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самообезличавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал съм е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самообезличавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал съм е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).