самообезличавал е

Речник на българския език

1. самообезличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал е е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самообезличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самообезличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самообезличавал е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).