самообезличавало съм

Речник на българския език

1. самообезличавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало съм е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообезличавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало съм е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообезличавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало съм е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).