самообезличавало е

Речник на българския език

1. самообезличавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало е е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самообезличавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самообезличавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самообезличавало е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).