самообезличавали са

Речник на българския език

1. самообезличавали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самообезличавали са е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообезличавали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличавали са е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самообезличавали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличавали са е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).