самообезличавали

Речник на българския език

1. самообезличавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличавали е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самообезличавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самообезличавали е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самообезличавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самообезличавали е производна форма на самообезличавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самообезличавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самообезличавали е производна форма на самообезличавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).