самообезличавала си

Речник на българския език

1. самообезличавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала си е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообезличавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала си е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообезличавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала си е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).