самообезличавала е

Речник на българския език

1. самообезличавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала е е производна форма на самообезличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообезличавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообезличавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала е е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).