самообезличавала

Речник на българския език

1. самообезличавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самообезличавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самообезличавала е производна форма на самообезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самообезличавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самообезличавала е производна форма на самообезличавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самообезличавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самообезличавала е производна форма на самообезличавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).