самообезличава

Речник на българския език

1. самообезличава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самообезличава е производна форма на самообезличавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самообезличава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самообезличава е производна форма на самообезличавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самообезличава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самообезличава е производна форма на самообезличавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).