самонастанял

Речник на българския език

1. самонастанял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанял е производна форма на самонастаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонастанял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонастанял е производна форма на самонастаня (мин. деят. несв. прич. м. р.).