самонастанил е

Речник на българския език

1. самонастанил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанил е е производна форма на самонастаня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонастанил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанил е е производна форма на самонастаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).