самонастанило

Речник на българския език

1. самонастанило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонастанило е производна форма на самонастаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонастанило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонастанило е производна форма на самонастаня (мин. деят. св. прич. ср. р.).