самонастанила

Речник на българския език

1. самонастанила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонастанила е производна форма на самонастаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонастанила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонастанила е производна форма на самонастаня (мин. деят. св. прич. ж. р.).