самонастанил

Речник на българския език

1. самонастанил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонастанил е производна форма на самонастаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонастанил — мин. деят. св. прич. м. р.

самонастанил е производна форма на самонастаня (мин. деят. св. прич. м. р.).