самонастани

Речник на българския език

1. самонастани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонастани е производна форма на самонастаня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонастани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонастани е производна форма на самонастаня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонастани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонастани е производна форма на самонастаня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самонастани — повелително наклонение, ед. ч.

самонастани е производна форма на самонастаня (повелително наклонение, ед. ч.).