самонастанели

Речник на българския език

1. самонастанели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самонастанели е производна форма на самонастаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонастанели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самонастанели е производна форма на самонастаня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).