самонасочвало си

Речник на българския език

1. самонасочвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонасочвало си е производна форма на самонасочвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонасочвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонасочвало си е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонасочвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонасочвало си е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).