самонасочвало

Речник на българския език

1. самонасочвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонасочвало е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонасочвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонасочвало е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонасочвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонасочвало е производна форма на самонасочвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самонасочвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонасочвало е производна форма на самонасочвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).