самонасочвала

Речник на българския език

1. самонасочвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонасочвала е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонасочвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонасочвала е производна форма на самонасочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самонасочвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонасочвала е производна форма на самонасочвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самонасочвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самонасочвала е производна форма на самонасочвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).