самонасочва

Речник на българския език

1. самонасочва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонасочва е производна форма на самонасочвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонасочва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонасочва е производна форма на самонасочвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонасочва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонасочва е производна форма на самонасочвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).