самонарече

Речник на българския език

1. самонарече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонарече е производна форма на самонарека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонарече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонарече е производна форма на самонарека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонарече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонарече е производна форма на самонарека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).