самонаречала

Речник на българския език

1. самонаречала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонаречала е производна форма на самонарека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонаречала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самонаречала е производна форма на самонарека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).