самонарекла

Речник на българския език

1. самонарекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самонарекла е производна форма на самонарека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонарекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

самонарекла е производна форма на самонарека (мин. деят. св. прич. ж. р.).