самоналожило е

Речник на българския език

1. самоналожило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоналожило е е производна форма на самоналожа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоналожило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоналожило е е производна форма на самоналожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).