самоналожело

Речник на българския език

1. самоналожело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоналожело е производна форма на самоналожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоналожело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоналожело е производна форма на самоналожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).