самоназовавало е

Речник на българския език

1. самоназовавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназовавало е е производна форма на самоназовавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназовавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназовавало е е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоназовавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназовавало е е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).