самоназовавало

Речник на българския език

1. самоназовавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназовавало е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназовавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназовавало е производна форма на самоназовавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоназовавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоназовавало е производна форма на самоназовавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоназовавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоназовавало е производна форма на самоназовавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).